Създаването на антибиотиците се определя като революция в медицината съвсем справедливо. Едновременно с популярността на тези лекарства обаче възникава и спорът дали, лекувайки, те не нанасят и вреда на организма. Като че ли темата за страничните действия на тези лекарства привлича вниманието повече от безспорните им достойнства. Този спор е още по-чувствителен, когато става дума за децата ни. Затова е необходимо винаги да се търси мнението на специалист.

Какви лекарства са антибиотиците?

Антибиотиците са група лекарства с насочено действие срещу бактерии – причинители на инфекциозни болести. Различават се отново 2 вида антибиотици – бактерицидни (убиващи бактериите) и бактериостатични (блокиращи размножаването на бактериите). Това са много ценни лекарства. Откриването им е позволило да бъдат лекувани много смъртоностни до тогава болести като туберкулоза, сифилис и др., значително е намалило смъртността от инфекции и е подобрило качеството на живот. Те заемат значително място в лечението и превенцията на инфекции в хирургията, вътрешните болести, педиатрията, акушерството и др. Съвременните антибиотици са нетоксични и с незначителни странични действия, което улеснява използването им. И обратно – безконтролното или ненужно използване на тези лекарства е довело до образуване на нови щамове от атакуваните бактерии, които са устойчиви към тях. Образно казано при микробите също действа естествен подбор и оцеляват само тези, които успяват да си изработят защита, например ензим, който разгражда молекулата на антибиотика. Образуването на устойчиви щамове води до производство на нови и нови поколения антибиотици и така съществува постоянна надпревара между природата и фармацията.

Кога прилагането има е задължително?

Има заболявания, когато е задължително използването на антибиотици. Типичен пример са стрептококовите инфекции, например скарлатината. Тя се причинява от един особено токсичен щам на бактерията стрептокок, който при липса на антибиотично лечение може да причини сериозни бъбречни, сърдечни, ставни усложнения и дори смърт. Ако детето се разболее от скарлатина, това лечение му осигурява оздравяване без усложнения. Най-общо антибиотиците са доказани за лечение на инфекции, причинени от болестотворни бактерии.

Кога не бива да се лекува с антибиотици?

Добрата медицинска практика изисква да се използва антибиотик само след като по лабораторен начин (с антибиограма) е изолиран причинителят и е изследвана неговата чувствителност към лекарствата. Ежедневната практика обаче налага лекарят да вземе решение за лечение с антибиотик незабавно, защото не разполага с 3-4 дни, нужни за микробиологичния резултат.

Децата най-често боледуват от инфекции на дихателната система, при това на горните дихателни пътища. Тези и нфекции най-често са вирусни. Доказано е, че лечението на вирусни инфекции с антибиотик е неефективно. Факт е, че ранното прилагане на такъв препарат при вирусни инфекции не предотвратява развитието на бактериални усложнения – пневмонии, отити и др.

Затова изписването на антибиотик при всяка инфекция на горните дихателни пътища е „грешка на изкуството”. Как обаче лекарят да се ориентира още при първия преглед за вида на причинителя, за да бъде адекватен в предписанията си? Това е много трудно. Трябва да се познават и различават различните симптоми при единия и другия вид инфекции. Те са сходни, но с определени нюанси при вирусна и при бактериална инфекция. Трябва да се знае как протича заболяването, да има взаимодействие между родителите и лекаря, за да може той да прецени дали и кога е нужно да се започне лечение с антибиотик. Липсата на такава връзка води до грешки. Например едно 2-месечно бебе с хрема отива на преглед при непознат лекар. Той не познава пациента, няма редовен контакт с родителите и се „застрахова”, назначавайки абсолютно излишен антибиотик, разбира се без ефект.

Може да се твърди, че в повечето случаи на банални инфекции на горните дихателни пътища не е нужно лечение с антибиотик.

За съжаление антибиотиците също могат да окажат съпротивление.

Когато антибиотикът бъде прекъснат прекалено рано, устойчивите бактерии възникват отново. В този случай оцелелите бактерии могат да се размножат и да мутират така, че антибиотикът да не може да реагира. Всяко трето дете не получава от родителите си в точното време предписания антибиотик. Причината за това: родителите са склонни да прекъснат антибиотика, когато детето им се почувства по-добре. Ако не допускате тази гешка, рискът от съпротивление намалява.

Антибиотиците могат да имат странични действия.

Например: болки в корема, разтройство, повръщане, обриви и др. Ако те са прекалено интензивни, лекарят сменя медикамента. Ако в упътването едно странично действие се определя като „често срещано”, то то се проявява 1-10% от случаите. Например антибиотиците могат да предизвикат разтройство, защото действащите съставки се поемат от организма чрез дебелото черво. Тъй като действащите съставки не могат да различат „добрите” от „лошите” бактерии, те унищожават и „добрите” микроби като например бифидобактериите и др. Някои лекари признават, че по време на и след третирането на организма с антибиотици е полезно да се вземат препарати, съдържащи Е.коли, бирена мая на таблетки. Пробиологичните храни също поддържат в добро състояние дебелото черво.

Ако детето реагира на определен антибиотик, веднага включете това лекарство в „черния списък” и уведомете лекаря за появата на странични ефект.

Чрез антибиотиците имунната система не забравя как да се бори с  причинителите на болестта.

Една здрава имунна система никога не е в покой. При всяко вдишване, при   всяка целувка, с всяка хапка ние приемаме микроби. Съпротивителната ни система унищожава милиони бактерии и вируси, без ние да усещаме това. С повече спокойствие и системни грижи бактериалните инфекции биха могли да се борят и без приемането на медикаменти.

Няма нищо лошо в това да приемете лекарство, за да подсилите защитните сили на организма си. Дори и билкарите, и хомеопатите не разчитат само на защитните сили на организма, а се опитват да го подсилят с помощта на алтернативни медикаменти. Добре е, ако една имунна система е толкова силна, че сама да успява да се пребори с бактериалните инфекции. Когато организмът разполага с време и спокойствие, той почти винаги се справя. Но за съжаление невинаги можем да дадем почивка на тялото си, освен това има ситуации, при които защитните сили на организма не могат да работят достатъчно бързо и ефикасно. Имунната система на детето не е достатъчно развита и докато тя реагира, бактериите спокойно се размножават. Антибиотиците унищожават онези бактерии, които смущават обмяната на веществата. Те в никакъв случай не посягат на здравите клетки на организма.