Заедно със семейството си се разхождате из парка. Не сте единствените, отдали се на това удоволствие. И няма нищо чудно при това прекрасно лятно време. От всички страни напират тълпи от хора. Мало и голямо е излязло навън, пред сергиите с храни са се струпали опашки. Детето ви върти глава и се кокори. Скоростните влакчета, където хората пищят, но продължеват да се въртят, виенското колело... Не обичате тези масови веселби, предпочитате разходка из тишината на природата, но важното е, че на малкия му харесва. На малкия? Момент,  къде остана той? Допреди секунда беше тук! Ужасена се оглеждате, но не го откривате никъде. Дали не е изтичал напред? Или още стои при говорещия папагал. Тълпата като че ли става все по-плътна, блъсканицата-неудържима, и в тази суматоха някъде из човешката маса сте изгубили детето си.

Какво да направите?

Сега ще стане ясно дали сте подготвили детето си за подобна ситуация. Говорили ли сте вече с него как да постъпи, ако изгуби родителите си? Уговорили ли сте място на среща, ако това се случи? Например при виенското колело? Или сте си мислели, че детето е все още малко, за да стигне самичко до там? В такъв случай не ви остава нищо друго, освен да си разделите района и да се заемете с търсенето.

Да вземем най-простия случай, че момчето ви е стигнало самичко до влакчето на ужасите, където се е спряло ревящо и където го откривате само след няколко минути.Наистина имате късмет. Но попитайте който и да е от работещите в такива паркове – случвало се е деца да се търсят над един час. Един час! Можете да си представите какво означава това! В такава ситуация дори секундите изглеждат часове.

Защо става така, че едно загубено дете да не може да бъде намерено толкова дълго време? Защото повечето деца, като видят, че за изгубили родителите си, изпадат в паника. И в желанието си да ги намерят колкото се може по-бързо, хукват в случайна посока, в която предполагат, че може да са родителите им, тичат и плачат и така все повече се изгубват. Едва след като силите го напуснат, отчаяното дете спира и чак тогава се намира някоя внимателна майка на друго дете, която започва да се грижи за него.

Всичко, което каже в този миг детето, може да помогне за по-бързото събиране на семейството. Но често то така е загубило ума и дума, че дори неможе да съобщи името си, а камо ли къде за последен път е видяло майка си и баща си. В такъв случай помагачите могат само търпеливо да изчакат, а при наличието на високоговорителна уредба (каквато не винаги има) да съобщят за намереното дете и да го опишат.

Затова е много важно: набийте в главата на детето си, че не бива да тича насам-натам, ако се случи да се изгуби. Най-добре е да спре на място и да чака, докато го намерят. Дори и дете в предучилищна възраст по правило след не повече от минуте ще забележи, ако мама и татко не са до него. И тъй като обикновено се движи с не повече от пет километра, това означава, че за една минута е отишло максимално на една дванайсета от километъра, значи трабва да бъде търсено в радиус от осемдесет и три метра от мястото на последния контакт. Такова пространство бързо се претърсва.

Още по-добре, ако предварително разиграете „изгубване” и особено момента със спирането на място. Децата обикновено се забавляват. И такава игра с роли ги учи много повече, отколкото каквито и да са думи. Добре е детето ви да бъде подготвено за подобна ситуация, независимо къде в действителност ще се случи изгубването – в парка, в магазина или на улицата.