Ако по-голямато дете бие бебето

Четвъртък, 05 Ноември 2009 22:23 |

Щастието ви е пълно. Синът ви се сдоби със сестричка, малко, сладко бебенце. Минаха само няколко дни от завръщането ви от родилния дом и вече се случи нещо ужасно. Накърмихте бебето и го оставихте в количката, след което отидохте до кухнята. Изведнъж чувате рев. Малката! Веднага изтичвате обратно и виждате как синът ви се е надвесил над количката и удря с дрънкалката, след това се обръща и попада право в ръцете ви.

Какво да направите?

Не го удряйте! Също така не започвайте да му крещите! И за да няма някакво недоразумение: в никакъв случай действието на сина ви не бива да бъде оправдано, напротив. Може да сте напълно сигурна, че той е бил съвсем наясно какво прави. Това не е бил неуспешен опит да извика бебето да си поиграят, нито пък непохватно установяване на контакт. Напротив – напълно съзнателно агресивно действие, подхранвано от факта, че малката привлича към себе си цялата нежност и всичкото внимание.

Изведнъж синът ви с ужас е установил, че му се налага да дели любимата си майка и че може би тя повече обича малката. Не, не той не е сляп! Защо иначе ще е този блясък в очите й, щом вземе бебето на ръце, тази преливаща любов в погледа и? Това е положението. Новороденото е превзело сърцето ви, а синчето се тресе от люта ревност.
А ревността е едно от най-бурните емоционални състояния, и то не само в детска възраст. Тя може да подтикне и най-кроткият човек към най-неочаквани, ужасни действия. В случая ставате свидетел на едо от проявленията и. А синът стои, току що уловен в такова пъклено дело. Трябва да реагирате, но как? Първият импулс ви кара да му викнете и да го хванете. Не го правете! Така всичко ще стане много по-лошо. Подозрението на сина ви, че цялата любов е насочена към малката само ще се засили.
Вместо това действайте парадоксално! Гушнете сина си. Седнете с него на канапето, дръжте го здраво и го галете. Ще видите, че след известно време напрежението му ще поотслабне, съпротивата на малкото телце ще се уталожи. Постепенно ще стане по-спокоен.
Възможно е да се разплаче в ръцете ви. Оставете го да се изплаче. Прави го заради себе си, защото съжалява, че е действал така глупаво, че е бил лош и невъздържан. Това са сълзи на разкаяние, а те са много важни. Освобождават душата му, гонят ревността и изваждат тъгата, че е изгубил любовта на мама. Сълзите са израз на тази тъга и в същото време на нейното преодоляване.
Запомнете: не е необходимо да кажете някакви велики слова, нито пък да питате: „Защо го направи?”. Излишен въпрос, с който нищо няма да постигнете. Останете до сина си спокойно и тихо и продължавайте да го притискате към себе си. Като се наплаче, избършете сълзите му и го попитайте дали неиска да ви помогне в кухнята.