Ревност и съперничество
Ревността е често срещана и естествена емоция при децата и обикновено се проявява когато се появи новороден член в семейството. Това е известно като братско/сестринско съперничество. До този момент първородната рожба е имала родителите си само за себе си и не е било необходимо да разделя с никого цялата им любов и внимание.
Сега, с раждането на бебето, тя трябва да вижда как и се отделя все по-малко време и внимание от страна на мама и естествено започва да се страхува, че вече не е достатъчно обичана от родителите си. Освен това бебето изведнъж налага нови порядки в семейството, отношението към първородното дете вече не е специално, разходките и почерпките все повече намаляват и е напълно възможно то да започне да се възмущава от драстичната промяна.
Децата ревнуват и когато мислят, че родителите им обичат братчето или сестричето им повече от тях.
Като се има предвид каква пренастройка трябва да направи детето щом се появи бебе в семейството, не е чудно, че дори и да чувства привързаност и обич към новия член, неговите най-силни емоции, поне за известно време, са свързани с ревността и негодуванието. Това може да се отрази по няколко начина:
- Влошаване на поведението. Детето, което вече е усвоило тоалетните навици може да поднови напикаването и наакването, да иска да подноси пак памперси или да пие от шише с биберон вместо чаша.
- Антисоциално поведение. Може да започне да удря другото дете, да се опитва да нарани родителите си или бебето.
- Неистово търсене на внимание. Може да се държи преднамерено лошо в момент когато мама се грижи за бебето. Може да поиска тя да играе с него или да го заведе до тоалетната.
- Предизвикване. Вашето някога спокойно и кротко дете ще започне да ви предизвиква при всяка възможност.
- Хленчене. Ревнивото дете се чувства беззащитно и може да започне или да се вкопчва все по-често във вас, или пък прекалено да се отдръпне.
- Отхвърляне. То може да игнорира майка си и да насочи цялото си внимание към бащата или друг възрастен, често близък роднина като баба, например.
Как да му помогнете да се справи?
Въпреки че някои от проблемите ще се появяват непрестанно, ако вземете подходящите мерки, можете да сведете до минимум болката и разочарованието.
Подгответе го за новото бебе. Колко рано да кажете на детето за предстоящата поява на бебето зависи най-вече от възрастта и способността му да разбира. За детската представа девет месеца е прекалено голям период на изчакване и то може да помисли, че бебето никога няма да се появи. Но не чакайте и последната минута за да му поднесете фактите. Направете това тогава, когато прецените, че е готово да я възприеме и през следващите месеци му говорете за него по един реалистичен начин. Обяснете му, че отначало бебето ще е съвсем малко, за да могат да си играят и че вероятно много ще плаче и ще се нуждае от храна и внимание. Докато коремът ви се оголемява, го оставяйте да долепя ръчички, за да усеща как бебето мърда, рита и расте.
Постъпване в болница. Ако е достатъчно голямо, за да разбере, обяснете му че отивате в болницата, за да родите и кой ще се грижи за него докато ви няма. Оставте го с някой, когото то добре познава.
Среща с бебето. Позволете на детето да ви посете в болницата и да получи „специален подарък от бебето”. При тази първа среща се опитайте да не гушкате непрестанно новатат си рожба. Накарайте детето да се чувства ангажирано със събитието – то да покаже снимки на братчето или сестричето си, попитайте го то какво име би избрало за него. Когато близките ви започнат да коментират колко сладко и красиво е новороденото, отправете подобни комплименти и към баткото или каката, например „сладко е точно като сестра си”.
Отделете му допълнително време и внимание. Опитайте се бебето да не стане единствен господар на времето ви. Непрестанно гушкайте детето и го уверявайте колко много го обичате.когато бебето спи, му посвещавайте цялото си свободно време и ако е възможно, понякога оставяйте бебето с някой друг и излезте насаме с детето.
Оставете го да ви помага. Карайте баткото или каката да се „грижат” за бебето – могат да носят чисти памперси или да отнасят мръсните дрехи в коша за пране. Помолете го да попее на бебето.
Очаквайте да прояви гняв и да влоши поведението си. Оставете го да се държи „бебешки”, ако има нужда от това, но непрестанно наблягайте на факта колко е умно и колкомного неща може да върши в сравнение с бебето, катода играе с разни играчки, да се облича само и т.н.
Ако е достатъчно голямо, говорете си за чувствата, които изпитва и вижте дали понякога не му писва да слуша бебешки плач или постоянно да гледа как приготвяте храна и храните бебето. Кажете му, че и то е било също толкова малко съществои че малкото братче или сестриче също ще порасне голямо като него.
Поддържане на режим. Много е важно да не подлагате живота на детето на сериозни сътресения и драстични промени. Ако точно тогава сте решили да го записвате на детска градина или да го отказвате от памперса, отложете началото за известно време или започнете да го правите далеч преди появата на бебето.
Агресия към новороденото. Понякога любящото дете може да прояви агресия или да започне да бута или преднамерено да атакува бебето. Дайте ясно да се разбере, че бебето е напълно беззащитнои не бива да се наранява, но и не прекалявайте с прекалената защита всеки път когато детето посяга към него. Ако смятате, че ще го нарани не ги оставяйте сами, а оставете детето да му се радва под ваше наблюдение. Дайте му да го държи, докато е на сигурно място в скута ви. Карайте го да му пее и говори и се опитайте да накарате бебето да му се усмихне.
Бъдете готови за забавена реакция. Дори и от начало детето да изглежда щастливо, то може да не разбира напълно, че това същество ще продължи да обитава дома ви още дълго време и ще продължи да обсебва вниманието ви. Така че не се учудвайте, ако няколко седмици или месеца по-късно, то започне да капризничи или откаже да ходи в детската градина. Отново се отнесете с търпение и разбиране към тази реакция и подчертайте предимствата му относно това колко много неща може да прави в сравнение с бебето. Напомнете му също, че за нула време неговото братче или сестриче ще бъде достатъчно голямо, за да могат да си играят.
