"Вече с една седмица преносих бебето. Възможно ли е родовата ми дейност въобще да не започне от само себе си?”

Вълшебната дата е оградена с червено на календара; всеки ден от предшестващите я 40 седмици се задрасква с огромно очакване и нетърпение. И тогава, най-после, великият ден настъпва – но, както става при половината бременности, от бебето няма и следа. Очакването преминава в обезкуражаване. Количката и кошчето на бебето стоят празни още един ден. И още един. И още една седмица. И после в 10% от бременностите, най-често при първескините, още две седмици. Тази бременност няма ли край?

На жени, влезли в 42-та седмица на бременността, може и да не им се вярва, но засега не е известен случай, когато някоя бременност да е продължила безкрайно – дори преди да се въведе изкуственото предизвикване на раждане.

Изследванията показват, че 70% от привидно преносените бременности изобщо не са преносени. Смята се, че са преносени, поради неправилно изчисляване на момента на зачеването – най-често неточни спомени за датата на последната менструация. И когато се използва ултразвук, за да се потвърди терминът, процентът на диагностицираните като преносени бебета пада драстично от 10 на 2%.

За да прецени дали някоя жена преносва, лекарят се съобразява с два основни фактора:

1. Точна ли е предполагаемата дата за раждането? Той ще бъде донякъде сигурен, че е точна, ако през цялата бременност средните стойности са отговаряли на физическите данни за размерите и височината на матката, на момента на първите движения на плода, усетени от майката, и първите удари на сърцето, уловени от лекаря.
2. Дали плодът все още се чувства добре. Много бебета продължават да ръстат и да се развиват добре и през десетия месец (но може да възникне проблем, ако бебето стане прекалено голямо, за да мине през малкия таз на майката). Понякога обаче доскоро идеалната среда в матката започва да се влошава. Стареещата плацента не насмогва да осигурява нужната храна и кислород и производството на околоплодна течност намалява, в резултат на което течността в матката намалява.

Бебетата, родени, след като са прекарали известно време в такава среда са слаби, със суха, напукана, белеща се, отпусната и набръчкана кожа и са изгубили типичното за родените в срок смазващо покритие. Понеже са „по-стари” от другите новородени, имат по-дълги нокти и коси и по принцип са с отворени очи и нащрек. Престоелите по-дълго в тази среда са с жълтеникаво оцветяване на кожата и пъпната връв.

Бебетата, родени без усложнения през 42-та седмица на нормална бременност, не са изложени на по-голям риск отколкото бебетата, родени през 40-та седмица.

Някои лекари изчакват до 42-та седмица и дори малко повечко, преди да решат да се противопоставят на Майката Природа – стига плодът да си издържа успешно тестовете и майката да се чувства добре. Ако някои от резултатите говорят за недостатъчност на матката или неадекватно ниво на околоплодните води, или има други признаци за наличие на проблеми за майката или бебето, лекарят предприема нужните действия и, в зависимост от ситуацията, предизвиква раждане или прави цезарово сечение. За щастие на притеснените бъдещи майки, малко бременности се оставят да продължат повече от няколко дни след потвърдената 42-ра седмица.